Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2011 21:30 - Марс - Глава 1 - Контакт
Автор: andrey358 Категория: Изкуство   
Прочетен: 663 Коментари: 0 Гласове:
3



 1 глава – Контакт

 

 

            Екипажът на изследователският кораб “Месинджър” имащ за цел да установи контакт и да изследва колконията на Марс:

 

            Брадли Колън – САЩ – Капитан на мисията

            Минг Куан – Китай – Навигатор и помощтник капитан.

            Джонатан Хокс – САЩ – Психолог.

            Линда Харисън – САЩ – Бордови лекар и биолог.

            Сергей Никитин – Русия – Офицер по сигурността.

            Арвин Кант – Германия (ЕС) – Инженер

             Ексико SONY RS347 – Япония – Робот.

 

            На първи юни 2194г.с помощта на ракети носители в открития космос беше изстрелян корабът “Месинджър”. Той беше малка совалка с едва седем души екипаж, ако броим и японския робот Ексико. Самото пътуване до Марс щеше да отнеме шест месеца. През това време светът трепнеше в очакване на новини от “Месинджър”.

           

            Аларма събуди Джонатан и той се размърда. Разкопча коланите прикрепящи го към койката и заплува в безтегловното пространство. Същото направи и Сергей с когото деляха една каюта. Капитанът беше събрал цеия екипаж в командната зала. Брад Колън беше четиридесет и осем годишен мъж с прошарена коса, кафяви очи и здрава фигура. Той започна:

-Както Ви е известно днес се очаква да достигнем орбитата на Марс. Лейтенант Никитин! – Едрият руснак се изпъна при споменаването на името му – приведете всички оръжия в бойна готовност, защото не се знае дали марсианците ще са добронамерени. Както знаете, през изминалите години те съумяваха да унищожават нашите сонди, което значи че разполагат с въоръжение.

            Няколко часа по-късно сиянието на планетата се виждаше в далечината подобно на голяма луна. Капитанът попита:

-Минг, колко време остава докато можем да установим стандартна орбита около планетата?

-Час и половина ако потдържаме скоростта. – Минг беше стройна и красива китайка. Всъщност всички на борда на “Месинджър” имаха добро телосложение, което им се налагаше заради ограниченото пространство в кораба. На Земята обаче, почти цялото население страдаше от наднормено тегло.

-Капитане, радарът засича два обекта приближаващи се към нас с голяма скорост. Вероятен произход – Марс! – Израпортува Сергей.

- Добре, явно нашите марсиански приятели са наясно с пристигането ни. – Отговори капитанът.

-Сър, сензорите ни показват, че те пирицелват оръжията си в нас. – Извика отново офицерът по сигурността.

-Добре, нека и ние се прицелим! Прихванете мишените Лейтенант Никитин!

-Тъй вярно!

-Джон, ако можеш опитай се да установиш контакт с тях.- изкомандва капитанът.    

            Джонатан се опитваше да намери честота по която да се свърже с двата обекта. Той знаеше, че това е критичен момент в историята на човечеството. Тук и сега щяха да се установят отношения между двата свята или щеше да избухне война. Радиовръзката беше установена. Марсианците заговориха първи:

-Това е орбиталния патрул на планетата Марс. Идентифицирайте се!

-Имат си  и орбитален патрул – коментира капитан Колън след което отговори на съобщението:

-Тук е корабът “Месинджър” летящ под егидата на ООН. Нашата мисия е изследователска и дипломатическа и идваме с мир.

-Месинджър изключете оръжията си, в противен случай няма да ви допуснем да се доближите повече до планетата!

-Предложения? – Капитанът се обърна към екипажа.

-Може да е капан! – Извика Сергей.

-Не мисля така. Нормално е да се разоръжим при положение че искаме да навлезем в считаното за тяхно пространство.

–Така да бъде – всички оръжия офлайн! – Изкомандва капитана.

–Да сър! – Каза Сергей и изключи оръжейните контроли.

            В този момент неочаквано друг сигнал достигна до кораба “Месинджър”.

Джонатан се обърна към капитана:

-Сър, отново искат да се свържат с нас. Този път източникът е от повърхността на планетата. Сигналът е аудио и видео.

–Добре, нека видим! Покажи го на главния екран!

            В този момент на главния екран в командната зала се появи образът на интелигентно изглеждащ мъж на видима възраст около 45 години. Човекът беше строен с тъмна на места прошарена коса.

–Поздрави, Земляни! Аз съм Едуард Лейн, президент на марсианската колония.

-Но как е възможно! – Извика в недоумление Линда –бордовия лекар. Всички останали бяха не по-малко шокирани. В края на краищата от времето когато “Астория”  напусна орбитата на Земята до сега бяха минали почти 100 години.

–Кой Едуард Лейн…-бе единственото което изкочи от устата на Капитана.

–Същият Едуард Лейн, който основа “Спейс Индъстийс” и реализира един от най- амбициозните планове, които човек си е поставял.

–Но това е невъзможно! – Възрази Линда още веднъж – Вие изобщо не изглеждате като 140 годишен човек?

–О, напротив, възможно е. – Възрази Президентът – Предстои Ви да се сблъскате с още много трудни за вярване неща, ако решите да посетите нашата планета.

–Приемам го като официална покана? – Отговори Капитан Колън.

–Точно такава е!- Добави Президентът – Следвайте указанията на орбиталния патрул, те ще Ви ескортират до летището на Астория – нашият град.

-Явно са кръстили градът си на кораба с който са дошли на планетата. – коментира Минг след като връзката приключи.

            Месинджър, ескортиран от двата орбитални патрулни изтребителя навлезе в атмосферата на Марс. Капитан Колън и командир Минг Коан трябваше да използват рутинните техники предвидени при навлизане в земната атмосфера. По всичко личеше, че тази на Марс е също толкова добре развита. Още нещо което изуми екипажът на Месинджър.

-Ексико, какъв е съставът на атмосферата в сравнение с тази на Земята? – Попита капитанът. Японският робот представляваше висока около метър и петдесет машина с цилиндрична форма, заоблен в горната част. Той притежаваше множество миниатюрни тръстери позволяващи му да се придвижва в безтегловно състояние. При гравитация обаче, той използваше верижни стъпала. В номента Ексико изпълняваше обичайната си дейност да следи сензорите на кораба и да анализира информацията.

-Атмосферата на планетата Марс е почти идентична с тази на Земята. Разпознават се слоевете Тропосфера, Стратосфера, Мезосфера, Йоносфера, Екзосфера и съставът на газовете в тези зони е почти същият като земния.

-Все още не мога да си обясня как, но тези хора са постигнали много тук… - Отбеляза Арвин. Като инженер, той винаги се беше възхищавал от техническите постижения на човечеството. Още преди да са кацнали обаче, той вече знаеше, че това което ще открият, ще надмине всичко което някога си е представял.

            Планетата Марс не спираше да изненадва земните посетители. Когато корабът Месинджър, придружаван от двата пътрулни изтребителя се снижи до повърхността на планетата пред погледите на изумения екипаж се разкриха серия красиви природни картини. Пътводначално те прелетяха над нещо като море или океан. Той досущ приличаше на някоя морска шир нмираща се на Земята. Скоро обаче летателния апарат вече прелиташе над гориста местност. От височината доктор Линда Харисън не можа да опредили конкретните дървестни видове, но си личеше, че са широколистни. Това което най-много порази екипажа обаче беше градът Астория. Гледан от птичи поглед той изглеждаше невероятно. Красиви сгради в античен стил оформяха административния център, а гора от огромни небостъргачи някои от които с доста интересни архитектурни хрумвания представляваха бизнесцентъра на града. Предградията бяха обширни и заети от малки постройки. Нищо невиждано на Земята разбира се, но посетителите бяха шокирани от това, че само за 100 години шепата хора пристигнали на Марс с един единствен кораб, бяха успяли да постигнат толкова много. За капитана вече нямаше никакво съмнение, че  си имат работа не просто с група едвам оцеляващи колонисти, а с цяла нова цивилизация.

 Месинджър заедно с ескортиращите го изтребители, кацна на летището в близост до града. Когато вратата на кораба се отвори, екипажът беше посрещнат от взвод добре въоръжени войници. Командирът им заговори пръв:

-Здравейте гости от планетата Земя. Поздравявам Ви от името на Президента на Марс! Ще Ви помоля да оставите личните си оръжия на борда на Вашия кораб и да ни последвате!

-Това означава да се предадем в плен! - Възрази офицерът по сигурността Никитин.

-Aз мисля, че е повече от уместно да оставим оръжията си Капитане – посъветва Джонатан.

-Съгласен съм! – Заяви Капитанът. -  Всички оставете оръжията си на борда. Тук сме на дипломатическа мисия и за сега не виждам нищо, което да застрашава живота ни. – Всички членове на екипажа се подчиниха на заповедта, като Сергей с видима неухота остави пистолета си преди да слезе на Марсианската пвърхност.




Гласувай:
3
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: andrey358
Категория: Изкуство
Прочетен: 12237
Постинги: 14
Коментари: 5
Гласове: 178
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930