Годината беше 2098-ма и тя бе значима за човечеството поради две причини. Първо, навършваха се сто години от премиерата на Star craft – най-великата компютърна игра създавана някога. Кръглата годишнина бе отбелязана с нечувани празненства в целия свят.

            Второто значимо събитие през тази същата година, бе завърването на първият истински орбитален хотел – “Астория” . Този необикновен проект се финансираше и реализираше от компанията “Спейс Индъстрийс” базирана в град Хюстън - Тексас. Едноличен собственик на компанията бе тридесет и осем годишният Едуард Лейн. Още от дете, Едуард проявяваше необикновена за годините си интелигентост и изобретателност. До 16 годишна възраст, той се занимаваше с наука участвайки в много научни проекти, къде като наблюдател и помощник, къде като пряк участник. Между седемнадесетата и осемнадесетата му година обаче настъпи промяна в целите на този млад човек. Неясна за околните причина, го накара да изостави науката и да се посвети единствено на печеленето на пари – и то много. Той използва вродената си интелигентност за да изучи принципите на фондовата борса и чрез умели спекулации за кратко успя да натрупа огромно състояние. Околните си мислеха, че той се е променил зарязвайки науката, но те грешаха. Той просто искаше да осъществи един по-мащабен план и за целта трябваше да си осигури средства. На 25 годишна възраст Едуард Лейн, продължаваше да живее на родната си улица в Денвър – Колорадо в къщата на родителите си. Разликата беше, че сега той притежаваше банкови сметки с обща стойност около 50 милиарда долара. Приятелите му знаеха, че си изкарва прехраната като прави сделки по интернет, но никой не си и представяше, колко богат е Еди всъщност. На 26 годишна възраст, той реши че събирането на средства е приключило и основа компанията “Спейс Индъстрийс”, като закупи огромен парцел в щата Тексас близо до Хюстън. В рамките на няколко години в парцелът бяха изграден научен център, съоръжения за конструиране на космически апарати полщадки за излитане и всичко необходимо за реализирането на проекта на живота му. Учени от целия свят бяха привлечени за да участват в проекта. Всеки човек одобрен за участие беше внимателно избиран. Веднъж прекрачил прага на “Спейс Индъстрийс” той се задължаваше да спазва абсолютна конфиденциалност. Много хора първоначално включени в проекта след няколко месеца се отказваха без видима причина. Едуард отпразнува тридесетия си рожден ден с изтрелването на първата ракета, от многото, които щяха да изнесат в орбита компоненти от космическия хотел. В следващите години компонентите на хотелът биваха изстрелвани и сглобявани в орбита от постоянно намиращите се там екипи на “Спейс Индъстрийс”.

            На 17. 03. 2098г. хотелът беше официално завършен. Но вместо празненства по повод откриването и отваряне на врати за първите посетители, хотелът внезапно изчезна от орбита. Медийте в цял свят бяха шокирани след като от НАСА потвърдиха, че хотелът вече не се намира в орбита и е изчезнал заедно с намиращите се над 600 души на борда. В последствие след обиск на “Спейс Индъстрийс” се установи, че всички служители липсват включително и президентът на компанията Едуард Лейн. Докато целият свят недоумяваше какво става, към края на деня до всички медий се получи съобщение съдържащо видеозапис с изявление на Едуард Лейн. Това съобщение незабавно беше пуснато по всички телевизии по света. То гласеше:

-Уважаеми хора – жители на планетата Земя. Това съобщение има за цел да изясни истината за проект “Астория”. Това не беше проект за изграждане на хотел в орбита и никога не е бил. “Астория” е колонизиращ космически кораб, който в момента е поел курс към планетата Марс, където ще изгради първата човешка колония. Всички членове на екипажа са съмишленици избрали доброволно да се включат в проекта имайки ясна представа за рисковете и за последиците. Сред нас има учени, философи, хора на изкуството. Ние смятаме, че развитието на човечеството на нашата планета е забавено поради твърде многото натрупване на история, предрасъдъци, икономически и политически интереси. Желанието ни е да изградим общество на чисто, където човешкото развитие да не бъде ограничавано. Това ще бъде последното ни съобщение вероятно за много десетилетия напред, защото искаме да изградим живота си без чуждо влияние. От името на всички на борда на “Астория” Ви пожелавам щастлив живот и дано пътищата ни се пресекът отново някой ден!- Край на цитата.

            След това изявление, в медийте се появиха хора участвали, но в последствие отказали се от проекта. Те вече не се страхуваха, че някой може да ги съди и за това с охота разказваха, че в действителност истинската цел на Едуард Лейн била да построи кораб с който да отиде на Марс и да основе колония там. След като научили това, те се били отказали от проекта смятайки го за прекалено рискован.

            Държавните ръководители и през първата половина на 22-ри век не влагаха достатъчно финансиране за космическите програми. Те се ограничаваха със сателити, сонди и телескопи, но нищо по-мащабно. Сякаш космическата ера бе приключила с края на студената война и освен Едуард Лейн, никой друг не искаше да вложи толкова много пари в нещо толкова несигурно. Ето защо малко се правеше за да се разбере какво всъщност се е случило с хората опитали се да заселят Марс. Сондите които се изпращаха до Марс за да проучат планетата и евентуално да дадат отговор на въпрса за сътбата на заселниците мистериозно изчезваха преди да достигнат до червената планета. Това даваше основание на учените на Земята да смятата, че хора действително живеят на Марс, но умишлено унищожават сондите с цел прогресът им да не бъде наблюдаван от жителите на Земята. Едва към края на 22-ри век, през 2192г. – близо 100 години след като Астория напусна земната орбита -  сонда изтеляна по съвместен проект на САЩ, Русия, Китай и ЕС успя да достигне до орбитата на Марс и да даде каритина от планетата. Снимките, които се получиха на Земята се превърнаха в нова сензация. Гори, реки, полета, езера и океани изпълваха някога пустата планета. И най-шокиращото от всичко, една от снимките показваше голям град намиращ се на повърхността на Марс. Това беше знак, че “марсианците” явно искат да покажат на “Земляните” постигнатото, като допуснат тази тяхна сонда да достигне до Марс. В следващите дни и месеци към Марс бяха отпревени хиляди радиосъобщения чрез които ООН, отелни държави, както и обикновени хора искаха да установят контакт с марскианската колония. Отговор обаче не се получи.

            Държавният департамент на САЩ отпусна този път огромен бюджет на НАСА, за разработката в най-кратки срокове на пилотиран космически апарат, който да достигне до Марс и да установи контакт с тамошната колония. Към проекта се включиха и ЕС, Русия, Китай, Япония и други държави. Две години по-късно, проектът беше на финалния си стадии.

МОЛЯ, АКО ТОЗИ РАЗКАЗ ВИ ХАРЕСВА, ГЛАСУВАЙТЕ ЗА НЕГО! ВАШЕТО МНЕНИЕ В СЕКСЦИЯТА С КОМЕНТАРИТЕ СЪЩО Е ВАЖНО :)