Постинг
07.03.2007 03:30 -
ХЕРА V1.13 4 Глава-Спасителна акция
4 Глава-Спасителна акция
Алекс успя да се прикрие в последния момент, виждайки как куршумите изкъртват мазилката на стената зад която се намираше.
-Прикривам те!-Се чу женски глас в тъмнината, след което отекна характерният звук на стрелба с автомат Калашников. Алекс се подаде зад стената и бързо изстреля три ракети срещу гигантският спайдер. Мракът бе разкъсан от блясъкът на експлозиите. Механичното създание се клатеше на краката си, но все още продължаваше да стреля. Секунди по-късно обаче от другият край на улицата се чу стрелба с карабина М116, която също нанасяше щети на машината. Спайдърът насочи стрелбата си в тази посока. Тогава в пространството наоколо отекна мощен изстрел от снайпер. Огромната машина се залюля за последен път, след което се сгромоляса на земята, сливайки се с останалите безброй много отломки.
-Добре ли сте всички!?!-Извика Алекс.
-Аз съм добре!-Обади се Дейна подавайки се зад останките от тухлен зид. По косата и се бе посипал прах от изкъртени тухли и хоросан. Скоро от другият край на улицата се появиха Ланс и Моли.
-Справихме се и с този паяк.-Започна Ланс.
-Трябва бързо да се махнем от това място, скоро ще се появят и други машини!-Каза сериозно Вожда. В този момент до слуха на четиримата достигна едва доловимо стенание.
-Чухте ли това?!-Прошепна Моли.
-Мисля, че дойде от там.-Отговори Дейна посочвайки кратер образуван от експлозия. Няколко секунди по-късно стенанието се дочу отново, този път още по-ясно. Без да губят време четиримата се хвърлиха в тази посока. Лий лежеше почти бездиханен на дъното на кратерът. Спасителният отряд незабавно се озова до него. Алекс извади бутилка с чиста вода от раницата си и я поднесе към прекъсналата уста на китаецът. След като пострадалия се посъвзе успя да изрече:
-Бягайте!
-Моля?-Попита учудено Вождът.
-Спасявайте се! Това е капа... –Той не довърши, в този момент всички рязко се изправиха дочувайки познатият ужасяващ звук от краченето на стотици механични крачка. Дейна първа успя да се покатери на ръба на кратерът в който се намираха и извика:
-Спайкъри! Много са!-Механичните стоножки се придвижваха от всички посоки към дупката в която се намираха четиримата герой.
-Заемете отбранителни позиции!-Нареди Вожда и четиримата застанаха на ръба на ямата. Когато спайкърите се приближиха достатъчно Моли и Дейна откриха огън с автоматичните си оръжия. Едновременната картечна стрелба изпълваше пространството с невъобразим екот. Спайкърите имаха лека броня и се разпадаха след няколко точни попадения, но тяхната сила се състоеше в числеността им. На мястото на унищожените не спираха да напредват нови и нови механични създания, които се приближаваха все повече насочвайки своите дълги и остри антени към защитаващите се хора. Ланс също стреляше със снайпера разбивайки по един спайкър със всеки изстрел. Той обаче усещаше, че оръжието му не е достатъчно ефективно при многоброен противник, а и мунициите бяха на привършване. В най-незавидно положение беше Вожда, той разполагаше само с три ракети. Когато повече от три сайкъра се струпваха на едно място Алекс се възползваше изстрелвайки по една ракета, с която ги взривяваше на парчета, но скоро ракетите привършиха. Тогава той захвърли вече безполезният ракетомет и извади висящият на крачола му пистолет Desert Eagle. Без да губи нито секунда, Вождът продължи да стреля, като няколко попадения с мощният пистолет бяха достатъчни за да пратят по дяволите едно от тези същества, създадени от изкуственият интелект. Въпреки усилията на четиримата герой, механичните им врагове се доближаваха все повече и скоро заострените им антени щяха да ги достигнат. Тогава Моли реши за първи път да използва алтернативният режим на стрелба на своето оръжие. Това беше рискован ход, ако не подействаше, загубата на време можеше да се окаже фатална. Изведнъж около окопа се образува синьо електризиращо сияние. Всички спайкъри в радиус от десет метра бяха блокирани. Всъщност това бяха всички оцелели до момента спайкъри. Виждайки това Ланс пръв изскочи от окопа и започна да разбива роботите с приклада на снайпера си.
-Да не хабим куршумите!-Извика той, и останалите последваха съвета му.
След като преодоляха непосредствената опасност, четиримата се върнаха в кратерът, където все още стенеше техният другар Лий. Алекс разгледа внимателно тялото му, Приятелят им беше ранен в рамото с куршум, вероятно от картечницата на спайдерът. Беше изгубил много кръв, но сега раната изглеждаше съсирена.
-Ако го занесем в Райското кътче Лора може да му помогне!-Каза Алекс и останалите се съгласиха. Лора бе единственият лекар в Райското кътче и бе съпруга на Джордж биологът, който създаде системата за отглеждане на бактерии, благодарение на която се изхранваха всички в убежището.
-Лий, знаеш ли къде е Бенджамин?-Попита го Моли.
С мъка Лий успя да произнесе:
-Зад онази стена... при противопожарния кран.-Моли се огледа и забеляза стърчащия над останалите отломки противопожарен кран. Зад него имаше стена останала от срутила се сграда. Моли бързо се изправи и заобиколи стената. До ушите на останалите достигна ужасяващ писък. Мислейки, че жената, която обича може би е в опасност, Ланс се втурна стремглаво в тази посока. Когато той се озова зад стената, Моли се хвърли в прегръдките му. На земята пред тях лежеше разкъсаното от десетки едрокалибрени куршуми тяло на Бенджамин. Моли ридаеше. Гледката беше ужасна, а и това и напомни за смъртта на собственият и брат, случила се по същият начин.
-Хайде трябва да помогнем на Лий. За Бени не можем да направим нищо повече!
Алекс и Ланс поеха Лий от двете страни и го понесоха към най-близкият вход на канализацията. През това време Дейна и Моли се движеха до тях готови всеки момент да открият огън по внезапно появил се враг. До отворът на канализацията оставаха няколко метра, когато се активираха предупредителните системи, носени от Алекс и Ланс. Няколко секунди по-късно до бегълците достигна звукът от реактивни двигатели.
-Това е Дрона!-Извика Ланс. В този момент над тях прелетя дрона D-551. С пикираща маневра тя прелетя за втори път обсипвайки намиращите се долу с куршуми. Ланс и Алекс се опитаха да довлекат Лий до една бетонна стена, която щеше да им послужи за прикритие. През това време Дейна и Моли заеха позиции и изчакваха удобен момент за стрелба. Когато дроната се снижи достатъчно те откриха огън. Общите им усилия дадоха резултат и попадналата под кръстосан обстрел дроната не издържа и експлодира.
-Браво!-Възкликна Дейна и погледна Моли. -Досега не бях сигурна, но сега смятам, че ти си много добро попълнение!
-Благодаря за признанието!-Отговори Моли и на изцапаното и лице се появи усмивка. Скоро четиримата успяха да вкарат Лий в канализацията. От там Ланс и Алекс трябваше да го носят още половин час докато достигнат Райското кътче. Когато пристигнаха всички бързо ги наобиколиха. Вестта за гибелта на Бенджамин натъжи всички. Поредната загуба на един от малкото оцелели хора.
-Топим се!-Не пропусна да отбележи оръжейникът Джо.
-Сега най-важното е да помогнем на Лий да се оправи.-Каза Лора и нареди пациентът и да бъде поставен на единственото налично легло.
-Имаш късмет-продължи тя обръщайки се към Лий,-Куршумът е излязъл от другата страна, сега само ще трябва да промия раната и да я зашия.
Настроението в убежището тази нощ бе по-ниско от всякога. Хората бяха в траур заради смъртта на един от скаутите, а пространството наоколо се огласяше от виковете на Лий. Лора трябваше да промие раната му без да използва никаква упойка и това не бе никак лека задача. Наложи се китаецът да бъде държан от четирима други мъже.
-Скоро ще се оправиш и ще ми благодариш!-Каза накрая Лора, когато направи последният шев.
Докато се разхождаше сред малкото общество на райското кътче, Моли забеляза, че хората я гледат по различен начин. До скоро те не я познаваха, и тя беше просто гаджето на Ланс, но след днешната и постъпка бе спечелила уважението на повечето от тях.
Когато цялата суматоха около Лий утихна, тя най-сетне видя сред останалите Ланс и двамата се прегърнаха. В този момент към тях се приближиха Дейна и Алекс.
-Трябва да ви благодаря, че днес дойдохте с нас, сами нямаше да се справим!-Започна Вожда.
-Това беше колкото ваш, толкова и наш дълг.-Отбеляза Ланс.
-Да, но никой друг нямаше “да се навие”.-Отговори Алекс и се усмихна.-Макар и да загубихме един човек, днешната акция укрепи устойте на нашето общество и заздрави вярата, че не изоставяме своите в беда, независимо от обстоятелствата.
-А това е много важно-Допълни Дейна.
-Радваме се, че успяхме да спасим поне един.-Каза Моли. Тя още не се беше съвзела съвсем и изтръпваше при спомена за гледката на разкъсания и обезобразен Бенджамин.
-Вие двамата правите нещо много важно-Продължи Вожда-Давате личен пример. Бих казал дори, че вашата смелост е почти равна с тази на мен и Дейна.
-Върху това може да се спори-Отговори Ланс и се усмихна на свой ред.
-Имате още да учите!-Допълни Вожда.-Пожелавам ви успех!
След като се разделиха Ланс и Моли се насочиха към общият си бивак. Алекс и Дейна ги проследиха с поглед и когато се отдалечиха достатъчно Алекс промълви:
-Знаеш ли какво Дейна?
-Какво?
-Мисля, че ставаме свидетели на раждането на нова легенда!
-Дано след години останат хора, които да я разказват!-Отговори Дейна.
Алекс успя да се прикрие в последния момент, виждайки как куршумите изкъртват мазилката на стената зад която се намираше.
-Прикривам те!-Се чу женски глас в тъмнината, след което отекна характерният звук на стрелба с автомат Калашников. Алекс се подаде зад стената и бързо изстреля три ракети срещу гигантският спайдер. Мракът бе разкъсан от блясъкът на експлозиите. Механичното създание се клатеше на краката си, но все още продължаваше да стреля. Секунди по-късно обаче от другият край на улицата се чу стрелба с карабина М116, която също нанасяше щети на машината. Спайдърът насочи стрелбата си в тази посока. Тогава в пространството наоколо отекна мощен изстрел от снайпер. Огромната машина се залюля за последен път, след което се сгромоляса на земята, сливайки се с останалите безброй много отломки.
-Добре ли сте всички!?!-Извика Алекс.
-Аз съм добре!-Обади се Дейна подавайки се зад останките от тухлен зид. По косата и се бе посипал прах от изкъртени тухли и хоросан. Скоро от другият край на улицата се появиха Ланс и Моли.
-Справихме се и с този паяк.-Започна Ланс.
-Трябва бързо да се махнем от това място, скоро ще се появят и други машини!-Каза сериозно Вожда. В този момент до слуха на четиримата достигна едва доловимо стенание.
-Чухте ли това?!-Прошепна Моли.
-Мисля, че дойде от там.-Отговори Дейна посочвайки кратер образуван от експлозия. Няколко секунди по-късно стенанието се дочу отново, този път още по-ясно. Без да губят време четиримата се хвърлиха в тази посока. Лий лежеше почти бездиханен на дъното на кратерът. Спасителният отряд незабавно се озова до него. Алекс извади бутилка с чиста вода от раницата си и я поднесе към прекъсналата уста на китаецът. След като пострадалия се посъвзе успя да изрече:
-Бягайте!
-Моля?-Попита учудено Вождът.
-Спасявайте се! Това е капа... –Той не довърши, в този момент всички рязко се изправиха дочувайки познатият ужасяващ звук от краченето на стотици механични крачка. Дейна първа успя да се покатери на ръба на кратерът в който се намираха и извика:
-Спайкъри! Много са!-Механичните стоножки се придвижваха от всички посоки към дупката в която се намираха четиримата герой.
-Заемете отбранителни позиции!-Нареди Вожда и четиримата застанаха на ръба на ямата. Когато спайкърите се приближиха достатъчно Моли и Дейна откриха огън с автоматичните си оръжия. Едновременната картечна стрелба изпълваше пространството с невъобразим екот. Спайкърите имаха лека броня и се разпадаха след няколко точни попадения, но тяхната сила се състоеше в числеността им. На мястото на унищожените не спираха да напредват нови и нови механични създания, които се приближаваха все повече насочвайки своите дълги и остри антени към защитаващите се хора. Ланс също стреляше със снайпера разбивайки по един спайкър със всеки изстрел. Той обаче усещаше, че оръжието му не е достатъчно ефективно при многоброен противник, а и мунициите бяха на привършване. В най-незавидно положение беше Вожда, той разполагаше само с три ракети. Когато повече от три сайкъра се струпваха на едно място Алекс се възползваше изстрелвайки по една ракета, с която ги взривяваше на парчета, но скоро ракетите привършиха. Тогава той захвърли вече безполезният ракетомет и извади висящият на крачола му пистолет Desert Eagle. Без да губи нито секунда, Вождът продължи да стреля, като няколко попадения с мощният пистолет бяха достатъчни за да пратят по дяволите едно от тези същества, създадени от изкуственият интелект. Въпреки усилията на четиримата герой, механичните им врагове се доближаваха все повече и скоро заострените им антени щяха да ги достигнат. Тогава Моли реши за първи път да използва алтернативният режим на стрелба на своето оръжие. Това беше рискован ход, ако не подействаше, загубата на време можеше да се окаже фатална. Изведнъж около окопа се образува синьо електризиращо сияние. Всички спайкъри в радиус от десет метра бяха блокирани. Всъщност това бяха всички оцелели до момента спайкъри. Виждайки това Ланс пръв изскочи от окопа и започна да разбива роботите с приклада на снайпера си.
-Да не хабим куршумите!-Извика той, и останалите последваха съвета му.
След като преодоляха непосредствената опасност, четиримата се върнаха в кратерът, където все още стенеше техният другар Лий. Алекс разгледа внимателно тялото му, Приятелят им беше ранен в рамото с куршум, вероятно от картечницата на спайдерът. Беше изгубил много кръв, но сега раната изглеждаше съсирена.
-Ако го занесем в Райското кътче Лора може да му помогне!-Каза Алекс и останалите се съгласиха. Лора бе единственият лекар в Райското кътче и бе съпруга на Джордж биологът, който създаде системата за отглеждане на бактерии, благодарение на която се изхранваха всички в убежището.
-Лий, знаеш ли къде е Бенджамин?-Попита го Моли.
С мъка Лий успя да произнесе:
-Зад онази стена... при противопожарния кран.-Моли се огледа и забеляза стърчащия над останалите отломки противопожарен кран. Зад него имаше стена останала от срутила се сграда. Моли бързо се изправи и заобиколи стената. До ушите на останалите достигна ужасяващ писък. Мислейки, че жената, която обича може би е в опасност, Ланс се втурна стремглаво в тази посока. Когато той се озова зад стената, Моли се хвърли в прегръдките му. На земята пред тях лежеше разкъсаното от десетки едрокалибрени куршуми тяло на Бенджамин. Моли ридаеше. Гледката беше ужасна, а и това и напомни за смъртта на собственият и брат, случила се по същият начин.
-Хайде трябва да помогнем на Лий. За Бени не можем да направим нищо повече!
Алекс и Ланс поеха Лий от двете страни и го понесоха към най-близкият вход на канализацията. През това време Дейна и Моли се движеха до тях готови всеки момент да открият огън по внезапно появил се враг. До отворът на канализацията оставаха няколко метра, когато се активираха предупредителните системи, носени от Алекс и Ланс. Няколко секунди по-късно до бегълците достигна звукът от реактивни двигатели.
-Това е Дрона!-Извика Ланс. В този момент над тях прелетя дрона D-551. С пикираща маневра тя прелетя за втори път обсипвайки намиращите се долу с куршуми. Ланс и Алекс се опитаха да довлекат Лий до една бетонна стена, която щеше да им послужи за прикритие. През това време Дейна и Моли заеха позиции и изчакваха удобен момент за стрелба. Когато дроната се снижи достатъчно те откриха огън. Общите им усилия дадоха резултат и попадналата под кръстосан обстрел дроната не издържа и експлодира.
-Браво!-Възкликна Дейна и погледна Моли. -Досега не бях сигурна, но сега смятам, че ти си много добро попълнение!
-Благодаря за признанието!-Отговори Моли и на изцапаното и лице се появи усмивка. Скоро четиримата успяха да вкарат Лий в канализацията. От там Ланс и Алекс трябваше да го носят още половин час докато достигнат Райското кътче. Когато пристигнаха всички бързо ги наобиколиха. Вестта за гибелта на Бенджамин натъжи всички. Поредната загуба на един от малкото оцелели хора.
-Топим се!-Не пропусна да отбележи оръжейникът Джо.
-Сега най-важното е да помогнем на Лий да се оправи.-Каза Лора и нареди пациентът и да бъде поставен на единственото налично легло.
-Имаш късмет-продължи тя обръщайки се към Лий,-Куршумът е излязъл от другата страна, сега само ще трябва да промия раната и да я зашия.
Настроението в убежището тази нощ бе по-ниско от всякога. Хората бяха в траур заради смъртта на един от скаутите, а пространството наоколо се огласяше от виковете на Лий. Лора трябваше да промие раната му без да използва никаква упойка и това не бе никак лека задача. Наложи се китаецът да бъде държан от четирима други мъже.
-Скоро ще се оправиш и ще ми благодариш!-Каза накрая Лора, когато направи последният шев.
Докато се разхождаше сред малкото общество на райското кътче, Моли забеляза, че хората я гледат по различен начин. До скоро те не я познаваха, и тя беше просто гаджето на Ланс, но след днешната и постъпка бе спечелила уважението на повечето от тях.
Когато цялата суматоха около Лий утихна, тя най-сетне видя сред останалите Ланс и двамата се прегърнаха. В този момент към тях се приближиха Дейна и Алекс.
-Трябва да ви благодаря, че днес дойдохте с нас, сами нямаше да се справим!-Започна Вожда.
-Това беше колкото ваш, толкова и наш дълг.-Отбеляза Ланс.
-Да, но никой друг нямаше “да се навие”.-Отговори Алекс и се усмихна.-Макар и да загубихме един човек, днешната акция укрепи устойте на нашето общество и заздрави вярата, че не изоставяме своите в беда, независимо от обстоятелствата.
-А това е много важно-Допълни Дейна.
-Радваме се, че успяхме да спасим поне един.-Каза Моли. Тя още не се беше съвзела съвсем и изтръпваше при спомена за гледката на разкъсания и обезобразен Бенджамин.
-Вие двамата правите нещо много важно-Продължи Вожда-Давате личен пример. Бих казал дори, че вашата смелост е почти равна с тази на мен и Дейна.
-Върху това може да се спори-Отговори Ланс и се усмихна на свой ред.
-Имате още да учите!-Допълни Вожда.-Пожелавам ви успех!
След като се разделиха Ланс и Моли се насочиха към общият си бивак. Алекс и Дейна ги проследиха с поглед и когато се отдалечиха достатъчно Алекс промълви:
-Знаеш ли какво Дейна?
-Какво?
-Мисля, че ставаме свидетели на раждането на нова легенда!
-Дано след години останат хора, които да я разказват!-Отговори Дейна.
